Известно е от историческите проучвания, че живот в село Антон има още от епохата на дълбока древност. Най-категоричното доказателство в тази насока е наличието на тракийско селище, а самото населено място се намира днес в западната половина на страната. Могилните некрополи в областта са поне няколко на брой, но заедно с тях има открити и някои много ценни от гледна точка на археологическата наука находки. Например златната монета от времето на император Лъв 1-ви показва, че след древността животът продължава да се осъществява, а вече сме в епохата на ранната византийска империя. Самият император управлява до 474 година след Христа, възкачвайки се на престола 17 години по-рано. Свети Илия е манастир и едновременно с това скрипториум, който има пряко отношение към византийската епоха. Изграждането му се оказва успех, зщото църквата съществува чак до 1700-та година. Тогава обаче става обект на нашествие и унищожение от страна на турски войски.
Величествените руини на манастира и най-вече Еленската базилика и до днес издигат Свети Илия в образец на храмовете по целия свят. След освобождението на страната от турско робство и подписването на Санстефанския мирен договор, именно през Антон минава наложената от договора граница на Княжество България с Източна Румелия. Впоследствие за обединението на тези две области в едно ще се водят дълги борби, като успехът е постигнат на 6-ти септември 1885-та година. От старопланинското било се спуска един от главните притоци на река Тополница, чиито води текат през селото. Той е известен с името Граматик или Грамотик, но в средното си течение реката не се нарича Тополница, а Еленска или още Илинска река. Душанци и Копривщица остават до съединението извън пределите на страната, като същото се отнася и за днешното село. То е със старо име Лъджене, а е възпято в поемата на Веселин Андреев с главен герой комуниста, който въпреки мъченията не издава своите другари. Наново църквата Свети Илия се изгражда седемнадесет години след освобождението и десет след Съединението на страната. Христо Благоев от дебърска околия заедно със своя племенник Серафим правят стенописите. На едно от иконостасните подиконни табла има надпис, показващ имената на майсторите.
Поне пет са природните забележителности за село Антон, които туристите биха могли да посетят по време на престоя си тук. Връх Вежен е добра възможност да се погледне цялата околност от високо, но за целта е необходимо да сме любители на планинските преходи. Що се отнася до Националния парк Централен Балкан, той е всъщност най-големият парк на територията на страната. Още един природен резерват, само че с името Боатин,се намира в пределите на селото и естествено не може да се мери по големина с централния парк. А водопадът Пеперудата също привлича доста туристи, но като цяло това не е най-известният водопад в страната.Не на последно място, трябва да се отбележи наличието на вече споменатата Еленска базилика. Днес тя се намира на около три километра дистанция извън селото, а датира от далечните години на третото столетие. Самото село иначе се намира някъде на около 807 метра надморска височина, а броят на жителите е някъде към 1 500.
